Наративната семиотика на Греймас, която четем в завършен вид в За смисъла[1] и в Мопасан[2], стъпва върху един първи опит за изграждане на модел, публикуван в Структурална семантика[3]. Още там е видна амбицията да бъде изграден един строго ахроничен модел, а неизбежно диахроничните аспекти на разказа, какъвто го предаваме или възприемаме, да бъдат изведени от въвеждането на съответни правила за трансформация.

»» Прочети целия текст! ««