УВОД

Тъй като семиологията още не е изградена, е ясно, че не може да съществува никакъв учебник по този аналитичен метод. Нещо повече, поради екстензивния й характер (тъй като тя ще бъде науката за всички системи от знаци) към семиологията не може да се подхожда дидактически, преди тези системи да бъдат емпирично реконструирани. Същевременно, за да се извърши стъпка по стъпка тази работа, е необходимо да се разполага с определено познание. От този порочен кръг трябва да се излезе с помощта на подготвителна информация, която може да бъде едновременно стеснителна и дръзка: стеснителна, защото семиологичното познание днес може да бъде само копие на лингвистичното; дръзка, защото това познание вече трябва да се прилага, поне като проект, към неезикови предмети.

Елементите, представени тук, имат за цел единствено да изведат от лингвистиката някои аналитични концепти[1], за които се приема априорно, че са достатъчно общи, за да позволят започване на семиотичните търсения. Като ги събираме тук, не предпоставяме, че те ще останат непокътнати по време на изследванията, нито пък че семиологията ще трябва винаги да следва отблизо лингвистичния модел[2]. Тук се задоволяваме с това да предложим и изясним една терминология, като бихме искали тя да направи възможно въвеждането на първоначален ред (бил той и временен) в разнородната маса от означаващи факти; всъщност тук става въпрос за принцип на класифициране на въпросите.

Така тези Елементи на семиологията ще бъдат подредени в четири големи рубрики, заети от структуралната лингвистика: І. Език и реч; ІІ. Означаемо и означаващо; ІІІ. Система и синтагма; ІV. Денотация и конотация. Както се вижда, тези рубрики са оформени като дихотомии; трябва да отбележим, че бинарното класифициране на концептите изглежда често срещано в структуралистката мисъл[3], сякаш метаезикът на лингвиста възпроизвежда „като огледална структура” бинарната структура на системата, която описва; ще посочим също мимоходом, че несъмнено би било много полезно да проучим превъзходството на бинарното класифициране в дискурса на съвременните хуманитарни науки: ако таксономията на тези науки бе добре позната, тя сигурно би ни осветлила за онова, което би могло да бъде наречено интелектуално въображение на нашата епоха.

Преведе от френски:

——————————-
Бележки:

[1] “Без съмнение концептът не е вещ, но не е и само съзнанието за концепт. Концептът е инструмент и история, тоест сноп от възможности и препятствия, поместен в един изживяван свят.” (G.G.Granger: Méthodologie économique, p. 23)

[2] Опасност, изтъкната от Claude-Lévi-Strauss (Anthropologie structurale, p. 58).

[3] Тази черта е била отбелязана (с подозрение) от M. Cohen (“Linguistique moderne et idéalisme”, in Recherches intern., mai 1958, No 7).