Елементи на семиологията
ІV. ДЕНОТАЦИЯ И КОНОТАЦИЯ
ІV.1. Да си припомним, че всяка система на означаване съдържа план на израза (И) и план на съдържанието (С), и че значението съвпада с релацията (Р) на двата плана: И Р С. Сега да предположим, че една такава система И Р С на свой ред се превърне в обикновен елемент от втора система, която по такъв начин ще бъде екстензивна спрямо нея; така ще имаме две системи на означаване, вплетени една в друга, но също така и изместени една спрямо друга. Същевременно „изместването” на двете системи може да се постигне по два напълно различни начина според мястото на вмъкване на първата система във втората, като по този начин се образуват две противоположни съвкупности. В първия случай първата система (И Р С) се превръща в план на израза или означаващо на втората система:
2 И Р С
1 И Р С
или още: (И Р С) Р С. Това е случаят, който Йелмслев нарича конотативна семиотика; в него първата система образува плана на денотацията, а втората система (екстензивна спрямо първата) – плана на конотацията. Можем да кажем следователно, че конотираната система е система, чийто план на израза е съставен самият той от система на означаване; обичайните случаи на конотация, разбира се, ще бъдат образувани от сложни системи, в които членоразделният език образува първата система (така е например в литературата). Във втория (противоположен) случай на изместване първата система (И Р С) се превръща не в план на израза, както при конотацията, а в план на съдържанието или означаемо на втората система:
2 И Р С
1 И Р С
Или още: И Р (И Р С). Това е случаят на всички метаезици: метаезикът е система, чийто план на съдържанието е съставен самият той от система на означаване; или още, това е семиотика, която разглежда друга семиотика. Това са двата начина за разрастване на двойните системи:
означаващо | означаемо | означаващо | означаемо | |||
означаващо | означаемо | означаващо | означаемо | |||
Конотация | Метаезик |
3 Конотация | Означаващо: реторика | Означаемо: идеология | |
2 Денотация: Метаезик | Означаващо | Означаемо | |
1 Реална система | Означаващо Означаемо |
ІV.4. По принцип нищо не пречи даден метаезик на свой ред да стане език-предмет на нов метаезик; такъв би бил случаят със семиологията например, когато стане „говорена” от друга наука; ако се приеме хуманитарните науки да се дефинират като свързани, изчерпателни и прости езици (емпиричен принцип на Йелмслев), тоест, като операции, всяка нова наука би се явявала като нов метаезик, който взема за свой предмет предходния метаезик, като същевременно визира реалното-предмет, което се намира в дъното на тези „описания”; така историята на хуманитарните науки би била в известен смисъл диахрония на метаезици и всяка наука, включително, разбира се, и семиологията, би съдържала своята собствена смърт под формата на езика, който ще я изговаря. Тази относителност, вътрешна за общата система на метаезиците, позволява да се коригира прекалено уверения образ, който бихме могли първоначално да си създадем за семиолога, изправен пред конотацията; обикновено съвкупността на един семиологичен анализ мобилизира едновременно освен изучаваната система и (денотирания) език, който най-често я поема, още и система на конотации и метаезик на анализа, приложен към нея; може да се каже, че обществото, притежаващо плана на конотация, изговаря означаващите на разглежданата система, докато семиологът изговаря нейните означаеми; така той изглежда притежава обективна функция за дешифриране (неговият език е операция) пред света, който натурализира или прикрива знаците на първичната система под означаващите на вторичната; самата история обаче, която обновява метаезиците, прави неговата обективност временна.
Превод от френски: