Елементи на семиологията
ІV. ДЕНОТАЦИЯ И КОНОТАЦИЯ

ІV.1. Да си припомним, че всяка система на означаване съдържа план на израза (И) и план на съдържанието (С), и че значението съвпада с релацията (Р) на двата плана: И Р С. Сега да предположим, че една такава система И Р С на свой ред се превърне в обикновен елемент от втора система, която по такъв начин ще бъде екстензивна спрямо нея; така ще имаме две системи на означаване, вплетени една в друга, но също така и изместени една спрямо друга. Същевременно „изместването” на двете системи може да се постигне по два напълно различни начина според мястото на вмъкване на първата система във втората, като по този начин се образуват две противоположни съвкупности. В първия случай първата система (И Р С) се превръща в план на израза или означаващо на втората система:
2 И Р С
1 И Р С
или още: (И Р С) Р С. Това е случаят, който Йелмслев нарича конотативна семиотика; в него първата система образува плана на денотацията, а втората система (екстензивна спрямо първата) – плана на конотацията. Можем да кажем следователно, че конотираната система е система, чийто план на израза е съставен самият той от система на означаване; обичайните случаи на конотация, разбира се, ще бъдат образувани от сложни системи, в които членоразделният език образува първата система (така е например в литературата). Във втория (противоположен) случай на изместване първата система (И Р С) се превръща не в план на израза, както при конотацията, а в план на съдържанието или означаемо на втората система:
2 И Р С
1 И Р С
Или още: И Р (И Р С). Това е случаят на всички метаезици: метаезикът е система, чийто план на съдържанието е съставен самият той от система на означаване; или още, това е семиотика, която разглежда друга семиотика. Това са двата начина за разрастване на двойните системи:

означаващо означаемо означаващо означаемо
означаващо означаемо означаващо означаемо
Конотация Метаезик
space.gif

ІV.2. Феномените на конотацията още не са систематично проучвани (в Пролегомени на Йелмслев могат да се открият някои указания за тях). Но без съмнение бъдещето е на една лингвистика на конотацията, тъй като обществото непрекъснато развива на базата на първичната система, която човешкият език му предоставя, системи на вторични смисли, и това понякога афиширано, друг път прикрито и рационализирано разработване се доближава много до една истинска историческа антропология. Тъй като самата конотация е система, тя съдържа означаващи, означаеми и процеса, който свързва едните с другите (означаване), и на първо място би трябвало да се направи описание на тези три елемента за всяка система. Означаващите на конотацията, които ще наречем конотатори, са образувани от знаци (обединени означаващи и означаеми) на денотираната система; естествено, няколко денотирани знака могат да се обединят, за да образуват един конотатор – ако той има само едно означаемо за конотация; с други думи, единиците на конотираната система не винаги са със същия размер като тези на денотираната ; големи фрагменти от денотиран дискурс могат да образуват само една единица на конотираната система (като например в случая с тона на даден текст, съставен от множество думи, но който обаче препраща към едно означаемо). Независимо по какъв начин се „налага” над денотираното съобщение, конотацията не го изчерпва; винаги остава нещо „денотирано” (иначе дискурсът би бил невъзможен) и в крайна сметка конотаторите са винаги прекъснати, „хаотични” знаци, натурализирани от денотираното съобщение, които ги пренася. Колкото до означаемото на конотацията, то има едновременно общо, глобално и неопределено естество: ако щете, това е фрагмент от идеология: съвкупността от френските съобщения препраща например към означаемото „франзуцин”; дадена творба може да препраща към означаемото „литература”; тези означаеми са в тясно взаимодействие с културата, знанието, историята и може да се каже, че именно чрез тях светът прониква в системата; така идеологията би била формата (в Йелмслевовия смисъл) на означаемите на конотацията, а реториката – формата на конотаторите.
ІV.3. В конотативната семиотика означаващите от вторичната система са образувани от знаците на първичната, а в метаезика е обратното: означаемите от вторичната система са образувани от знаците на първичната. Йелмслев уточнява понятието за метаезик по следния начин: като се има предвид, че дадена операция представлява описание, основано на емпиричен принцип, тоест непротиворечиво (свързано), изчерпателно и просто, научната семиотика или метаезик е операция, докато конотативната семиотика не е. Очевидно е, че семиологията например е метаезик, тъй като възприема като вторична система една първичен език (или език-предмет), който представлява изучаваната система; и тази система-предмет е означена чрез метаезика на семиологията. Понятието за метаезик не трябва да се запазва само за научните езици; когато членоразделният език в своето денотирано състояние поеме една система от значещи предмети, тя се конституира в „операция”, т.е. в метаезик: такъв е случаят например с модния журнал, който „говори” за значенията на дрехата; това обаче е идеален случай, тъй като журналът обикновено не представя чисто денотиран дискурс; следователно тук в крайна сметка имаме сложна съвкупност, в която езикът на своето денотирано равнище е метаезик, но където този метаезик на свой ред е включен в процес на конотация:

3 Конотация Означаващо: реторика Означаемо: идеология
2 Денотация: Метаезик Означаващо Означаемо
1 Реална система Означаващо
Означаемо

space.gif

ІV.4. По принцип нищо не пречи даден метаезик на свой ред да стане език-предмет на нов метаезик; такъв би бил случаят със семиологията например, когато стане „говорена” от друга наука; ако се приеме хуманитарните науки да се дефинират като свързани, изчерпателни и прости езици (емпиричен принцип на Йелмслев), тоест, като операции, всяка нова наука би се явявала като нов метаезик, който взема за свой предмет предходния метаезик, като същевременно визира реалното-предмет, което се намира в дъното на тези „описания”; така историята на хуманитарните науки би била в известен смисъл диахрония на метаезици и всяка наука, включително, разбира се, и семиологията, би съдържала своята собствена смърт под формата на езика, който ще я изговаря. Тази относителност, вътрешна за общата система на метаезиците, позволява да се коригира прекалено уверения образ, който бихме могли първоначално да си създадем за семиолога, изправен пред конотацията; обикновено съвкупността на един семиологичен анализ мобилизира едновременно освен изучаваната система и (денотирания) език, който най-често я поема, още и система на конотации и метаезик на анализа, приложен към нея; може да се каже, че обществото, притежаващо плана на конотация, изговаря означаващите на разглежданата система, докато семиологът изговаря нейните означаеми; така той изглежда притежава обективна функция за дешифриране (неговият език е операция) пред света, който натурализира или прикрива знаците на първичната система под означаващите на вторичната; самата история обаче, която обновява метаезиците, прави неговата обективност временна.

Превод от френски:

Коментарите са прекратени!