Предговор на издателите

Разсъжденията на Сосюр, които могат да бъдат определени като спадащи към общата лингвистика, са представени в три корпуса текстове: 1. ръкописите на самия Фердинанд дьо Сосюр; 2. записките на неговите студенти от трите курса лекции, четени в Женева между 1907 и 1911 г.; 3. книгата, написана след смъртта му от Шарл Бали и Албер Сеше, и публикувана през 1916 г. под заглавие „Курс по обща лингвистика”[2], най-вече на базата на студентските записки.

В това заглавие изразът „обща лингвистика” възприема административното наименование на Женевските серии от лекции. Независимо че това понятие, повлияно от немското Allgemeine Sprachwissenschaft, е било често употребявано във френския език в началото на ХХ век, на времето то не е съответствало на някакво единно концептуално съдържание. Силвен Ору доказа въз основа на сравнително проучване на трудовете, публикувани на немски, английски и френски език между 1870 и 1930 г., че в тях то обхваща пет предмета, които понякога се припокриват: 1. представяния на лингвистиката и нейните резултати; 2. трактати върху езика с повече или по-малко популярна насоченост; 3. енциклопедии, отнасящи се за всички езици; 4. конкретни методологични дискусии; 5. монографии за категории, използвани от дисциплината.[3] От своя страна Сосюр изглежда никога не се е старал да обоснове това административно заглавие, избрано за неговите лекции: той по-скоро говори за целите на своето преподаване като „философия на лингвистиката”.

Тъй като в книгата от 1916 г. наименованието „обща лингвистика” се свързва с мисълта на Сосюр, то бе запазено в заглавието на настоящото издание (както и в „Уроци по обща лингвистика”, които ще излязат след него) не като препращащо към множеството употреби на този израз в края на ХІХ и началото на ХХ век, а като означаващо специфична съвкупност от разсъждения в рамките на интелектуалната продукция на Женевския езиковед.

Съвкупността от разсъждения на Сосюр, които разглеждаме като принадлежащи към общата лингвистика, всъщност покрива три области на знание – които, разбира се, не съвпадат с трите текстови корпуса, за които вече стана дума.
Първата област е епистемология (която тук се приема в тесния смисъл на критика на дадена наука). Тази епистемология обхваща условията за възможност на една научна практика, в която Сосюр е експерт: сравнителната граматика, която включва по много значим начин онова, което на времето е било наричано „историческа фонетика”.

Втората област на познания е тази на аналитична спекулация (в смисъла на Аристотеловите Аналитики) за езика – понякога разпростряна до по-общия въпрос за човешките системи на означаванe – спекулация, нееднократно окачествявана от самия Сосюр като „философска”: в тази връзка може да се говори още, както той неведнъж го е правил, за „философия на езика”.

Третата област е тази на една прогностична рефлексия върху една дисциплина. Става дума за „програмна епистемология” дотолкова, доколкото тя се съсредоточава не върху анализа на условията за възможност на някаква съществуваща наука, а върху залозите на една бъдеща наука. Тази трета област на мисълта на Сосюр е областта, която Бали и Сеше се стремят да изтъкнат, и след „Курса” именно тя е най-често свързвана с името на Сосюр.[4]

Макар и начинанието им да е било успешно, днес е необходимо чрез сравняване на ръкописите и на записките на студентите с приетата Вулгата на „Курса” да се отбележи по-широкият обхват на разсъжденията на учения от Женева – и да се отбележи също така, че неговата научна програма е едновременно по-малко категорична от превода й от 1916 г. и изградена върху по-подробно изяснени основания.

За нейното не толкова категорично естество свидетелства забележка като следната: „Трудността в това да се отбелязва кое е общото в езика, в знаците на речта, които образуват речевата дейност, се крие в усещането, че тези знаци спадат към една много по-обширна наука, отколкото е „науката за речевата дейност”. Донякъде преждевременно беше да се говори за наука за речевата дейност.[5] Или по още по-радикално: „Независимо че съществуват и психологически, и фонологични реалности, никоя от двете отделни поредици не би могла да породи дори за миг и най-малкия езиков факт. – За да има езиков факт, е необходимо съчетаване на двете поредици, но съчетаване от особен вид – и би било напълно напразно да се опитваме да проучим светкавично неговите свойства или да кажем предварително за какво става въпрос.”[6]

Колкото до подробно изложените епистемологични и философски основания на разсъжденията на учения от Женева, те съответстват именно на двата пласта в неговата мисъл, които са до голяма степен пренебрегвани от неговите „издатели” (както сами се наричат по твърде любопитен начин Бали и Сеше в предговора на книгата, която са написали сами от кора до кора): тези два пласта са епистемология на сравнителната граматика и философия на езика, които, схематично представено, се основават съответно на епистемата на ХІХ век и на тази на ХVІІІ век. Именно на фона на този ретроспективен хоризонт се програмира реорганизацията на една лингвистична наука, която трябва да разглежда синхронично семантичната страна на езика по също толкова строг начин, както сравнителната граматика е разглеждала диахронично неговата фонологична страна.

В тази перспектива според Сосюр бъдещата лингвистика трябва да преоткрие традиционните предмети на морфологията, лексикологията и синтаксиса, но също, както установяваме днес, и тези на реториката и стилистиката. Тази лингвистика ще обедини всички тези подходи в една семиология или с други думи, в една обща граматика от нов тип, която ще разглежда своите предмети на базата на принципа за вътрешносистемна опозитивност (наречена още негативност, различие, кенома), като ги схваща като съставките на една mathesis linguistica.

Такава е тезата още през 1894 г. в „Записки за статия върху Уитни”: „Поредното разнообразие на езиковите комбинации (наречени „състояния на езика”), които се случват произволно, могат успешно да се сравнят с разнообразието на ситуациите в партия шах. Всяка от тези ситуации или не съдържа нищо, или съдържа описание и математическа преценка.[7]” Петнайсет години по-късно в Курса по обща лингвистика от 1908-1909 г. се преформулира същата идея: „Всеки вид езикова единица представлява отношение, а явлението също е отношение. Следователно, всичко е отношение. Единиците не са звукови, а създадени от мисълта. Ще разполагаме само със сложни елементи:

(a/b) (a x b)

Всички явления представляват отношения между отношения. Или ако говорим за различие: всичко е различие, използвано като опозиция, а опозицията дава стойност.[8]” И отново в Курса от 1910-1911 г.: „Относно използването тук на думата „елемент”. Елементите, това са количествата, с които се оперира: елементи на дадена математическа операция например, или елементи с определена стойност. В този смисъл това е равностойно на езикова единица.[9]”

Подобно на приведените по-горе цитати, цялата мисъл на Сосюр, която преоткриваме благодарение на оригиналните текстове, е едновременно по-малко категорична от Курса, тъй като често признава своите съмнения по ключови пунктове и превръща самите тези съмнения в своя евристика, и по-радикална с това, че се представя като борба срещу отсъствието на епистемологична рефлексия в езикознанието: като борбата за обновление на основните понятия в тази наука. Тези два полюса, характерни за записките по лекциите и за ръкописите, са опорни точки на една по-изтънчена, по-прозрачна и по-убедителна мисъл, отколкото тази в Курса. В книгата от 1916 г. те са сякаш притъпени или дори системно заличавани.

*
Издателската история, в която се вписват трите текстови корпуса, споменати по-горе, остава обаче през целия ХХ век до голяма степен съсредоточена върху Курса.

Заглавието на труда на Робер Годел, с което през 1957 г. се открива епохата на Сосюровите екзегетични изследвания – „Ръкописните извори на Курс по обща лингвистика на Фердинан дьо Сосюр”[10] – е напълно двусмислено по отношение на анализа на корпуса от ръкописи, които обобщава: и наистина, една голяма част от този корпус никога не е била използвана като извори от Бали и Сеше при оформянето на техния текст. Наименованието „извори”, дадено от Годел на съвкупността от тези текстове, чието първо изчерпателно представяне той осъществява, остава свързано с тях и води до негласно редуциране на тяхната важност и изначалните им измерения, въпреки че те свидетелстват за ключови аспекти на мисълта на Сосюр – и по-специално на неговата философия на езика.

Десетина години по-късно синоптичното издание на записки на студенти и наличните ръкописи, подготвено от Рудолф Енглер[11], е замислено и прието като критично издание на Курс по обща лингвистика. Kато следствие от това оригиналните текстове, представени в това издание, често не са разглеждани според тяхната присъща логика, а като позоваване към текста от 1916 г. Наистина, тези ръкописи с няколко изключения (уводните лекции от 1891 г., черновата на статията за Уитни от 1894 г.) са сами по себе си твърде разнородни и фрагментарни.

Ето защо можем само да съжаляваме за изгубването на книгата по обща лингвистика, върху която Сосюр е работел, както той сам доверява на Л. Готие, един от студентите от последния му курс. Готие си е записал един частен разговор от 6 май 1911 г., в който професорът споделя с него по повод на курса си своите задръжки „да излага предмета в цялата му сложност и да признава всички (свои) съмнения, тъй като това не е уместно за един курс”, след което му говори за своята концепция за науката за езика: „(Аз го попитах дали е записал идеите си по тази тема). – Да, имам записки, но те са забутани из купчините ми книжа, така че надали ще успея да ги открия. (Намекнах му, че той би трябвало да публикува нещо по тези теми). – Би било абсурдно да започвам отново дълга изследователска работа за публикация, след като там (прави жест с ръка) имам толкова много непубликувани разработки.”[12]

Той говори за книга, която да преразгледа основополагащите понятия в науката за езика, още в уводните си лекции в своята женевска катедра през 1891 г.: „Един ден – казва той – ще трябва да се напише една особена и много интересна книга за ролята на думата като основен смутител на науката за думите.”[13] Той продължава да планира такава книга и през 1894 г., когато в писмо до своя колега и приятел от Париж Антоан Мейе твърди, че всеки ден осъзнава все по-ясно „огромния труд, който е необходим, за да се покаже на лингвиста онова, което той прави”, споделя, че е потиснат от „неспособността на настоящата терминология, необходимостта тя да бъде реформирана и за тази цел да бъде показано какъв вид предмет е езикът изобщо”, и накрая заключава: „Накрая почти неволно за мен това ще свърши с една книга, в която ще обясня без никакви въодушевление и страст защо в лингвистиката няма нито един използван термин, на който аз да придавам някакъв смисъл”[14] – тъй като впрочем той смята, че проблемите на думите в лингвистиката са проблеми на нещата, то в този конкретен проект за книга намира изражение именно желанието за основополагаща реформа на лингвистиката.
Изглежда, че между този проект (1891, 1894 г.) и признанието за съществуване на „записки, изгубени из купчините книжа” (1911 г.) Сосюр изглежда наистина е съставил, успоредно с фрагментарните текстове, които са ни познати днес, и подробен план на книга по обща лингвистика. Така изглежда днес при прочита на всички ръкописи, открити през 1996 г. в оранжерията на женевския дом на семейството на Сосюр, депозирани в Обществената и университетска библиотека в Женева и публикувани в настоящото издание.

При издаването на тези нови текстове сметнахме за полезно да добавим в същия том и всички ръкописи на Сосюр по обща лингвистика, които също така се съхраняват в Обществената и университетска библиотека и са включени в изданието на Енглер от 1968-1974 г.[15] Тези текстове, които в съдържанието на нашето издание са наречени „Стари документи”, тук са представени според филологически норми, които съществено се различават от тези на предходното издание и са съгласувани с тези на новите текстове.[16]

*
Документите, открити през 1996 г. (фонд на ОУБ 1996 г.), са групирани в няколко раздела[17]:

1. Под заглавието „За двойното естество на езика” – в по-голямата си част това са документите от един голям плик, в който са събрани листа с еднаква текстура и еднакъв формат, като на много от тях е отбелязано „За двойното естество на езика”, „Двойно естество” или „Естество (на езика), двойно”. В този плик имаше пъхнат етикет с надпис „Наука за езика”.
2. Под заглавието „Нови теми”, започващи с думата Теми – това са документи, които могат да бъдат приближени до текстовете, фигуриращи в стария фонд на Обществената и университетска библиотека, които тук са издадени под заглавието „Стари теми”.
3. Под заглавието „Други записки по обща лингвистика: нови документи” – става дума за текстове, които според нас е неуместно – или невъзможно – да бъдат вмъкнати в някой от двата по-горни раздела или в следващия раздел.
4. Под заглавието „Подготвителни бележки за курса по обща лингвистика: нови документи” – тези документи могат да бъдат класирани заедно с подготвителните бележки, фигуриращи в стария фонд на Обществената и университетска библиотека, които също са издадени в настоящия том.

За всички тези нови документи бяха възприети следните издателски принципи:

• Заглавия: Когато документите са озаглавени от самия Сосюр, неговото заглавие е изписано без квадратни скоби; в противен случай издателите са сложили заглавие, което е изписано в квадратни скоби.
• Ред на документите: Документите в настоящото издание са подредени от издателите; техните поредни номера (1, 2а и т.н.) са дадени от издателите.
• Установяване на текста: Така представеният текст се придържа възможно най-близо до текста от ръкописа, който си остава текст на чернова, а не на завършена книга. Пропуските в ръкописа са транскрибирани с празно място в квадратни скоби. Неустановените със сигурност прочити са оградени в квадратни скоби. Подчертаванията са уеднаквени от издателите и са отразени с курсив. Главните букви като правило са запазени. Използването „като цитат” на френски или чуждестранни думи е уеднаквено, като те са изписани в курсив. Новите редове възпроизвеждат възможно най-достоверно графичната логика на ръкописа. Пасажите, които са задраскани в ръкописа, не са възпроизведени в изданието.
• Бележки: Малкото бележки под линия са поставени от издателите.

Старите документи (изданието на Енглер от 1968-1974 г. и Фондът на ОУБ) са издадени според същите филологически принципи, както и новите документи.

За онези от тях, които фигурират в двата тома на изданието на Енглер от 1968-1974 г., номерът им по азбучния указател на това издание е посочен в полето на първия ред на пасажа. (Така читателят може да прави справки с това издание, за да се възползва от неговия филологически апарат). За разлика от това издание те винаги са дадени в естествената поредност на ръкописа. Техният ред на класиране (с изключение на „Стари теми” и на „Подготвителни бележки за курса по обща лингвистика: нови документи”, групирани с подобните на тях от новите документи, но оставащи отделно от последните), както и заглавията им, остават обаче същите, както в изданието на Енглер.[18]

—————————————
Бележки:

[*] Преводът е по изданието: Ferdinand de Saussure. Ecrits de linguistique générale. Texte établi et édité par Simon Bouquet et Roudolhe Engler. Editions Gallimard, Paris, 2002.

[2] Вж. F. de Saussure, Cours de linguistique générale, publié par C. Bally et A. Sechehaye avec la collaboration de A. Riedlinger, Payot, Lausanne-Paris, 1916.

[3] Вж. “La notion de linguistique générale”, Antoine Meillet et la linguistique de son temps, Histoire, Epistémologie, Langage, 8 10-II, 1988.

[4] За трите области на познание в Сосюровата обща лингвистика вж. S. Bouquet, Introduction à la lecture de Saussure, Payot, Paris, 1997.

[5] Вж. по-долу, стр. 265.

[6] Вж. по-долу, стр. 103.

[7] Вж. по-долу, стр. 206-207.

[8] Вж. F. de Saussure, Cours de linguistique générale, édition critique par R. Engler, tome 1 (по-долу CLGE/1), Otto Harrassowitz, Wiesbaden, 1968, p. 274-275 (индекс 1964, 1968, 1963, колони 2, 3, 5).

[9] CLGE/1, стр. 302 (Индекс 2121, колона 5).

[10] Droz, Genève, 1957 (по-долу SM).

[11] Вж. F. de Saussure, Cours de linguistique générale, édition critique par R. Engler, tome 1, op.cit., et tome 2 : Appendice, Notes de F. de Saussure sur la linguistique générale, Otto Harrassowitz, Wiesbaden, 1974.

[12] Цитирано по SM, стр. 30.

[13] Вж. по-долу, стр. 127.

[14] Цитирано по SM, стр. 31.

[15] За представяне на тези ръкописи вж. Интернет страницата на института „Фердинан дьо Сосюр”: www.institut-saussure.org

[16] За хипотезите за датировки във връзка с текстовете от изданието на Енглер от 1968-1974 г., вж. R. Engler, “The Notes on General Linguistics”, European Structuralism: Saussure, Current Trends in Linguistics, vol. 13/2, 1975.

[17] Тези документи не са окончателно класирани в ОУБ към днешна дата и нямат библиотечни номера.

[18] Тази издателска работа бе осъществена благодарение на субсидия от Националния швейцарски фонд за научни изследвания. Издателите изразяват своята благодарност на г-жа Антоанет Вейл за нейното ценно сътрудничество по време на цялата работа по изданието, на г-жа Франсоаз Воазен-Атлани, на г-н Жак Женинаска и г-н Франсоа Растие, както и на Изследователски екип 7597 от CNRS.