1 [Нетелесна природа на единиците на езика]

Нематериална природа, както за всяка стойност, на онова, което образува единиците на езика. Звуковата материя, гласовата субстанция не [ ]. Не може да се разглежда нито за миг езикът, без да се занимаваме със звука и звуковете, промяната на звуковете е фактор от основно значение, но независимо от това в определен смисъл звукът е чужд на естеството и т.н. Също така например материята, от която е направена дадена монета, не е нещо, с което да не можем да се занимаваме, но би било голяма грешка да смятаме, че именно тя образува монетата; езиковата стойност е подобна на стойността на монета от пет франка. Тази стойност е определена от куп други неща освен метала, който влиза в нея; в момента тази монета струва колкото четвърт монета от двайсет франка, но според метала тя би струвала само една осма, ако след това на тази монета с точно същото количество метал се отпечата едно или друго изображение; вляво или вдясно от фронтисписа.

Тази стойност е нещо нетелесно; по същия начин трябва да си представяме и думите, за да бъдем на прав път, като нетелесни единици; взема се само [ ]

2 [Безразличност на инструмента]

Безразличност на инструмента спрямо феномена като нещо само за себе си, като характеризиращо самото явление.

Срещу всякакъв друг феномен, инструментът или материята.

3 [Език]

1. Езикът не е в онова, което ни впечатлява у индивида, което ни впечатлява в антропологичен план.
2. Езикът не е в онова, което ни впечатлява като абсолютно необходимо за създаването му, функциониране на гласовите органи или съзнателна уговорка на вида.

4 [Семиология]

А) Всичко, което отдалечава езика от друга семиологична система, трябва да се разглежда като най-малко важното, за да се [?дефинира с това]; така когато първо се обръща голямо внимание на гласовия апарат, тъй като казахме, че [ ], това не би трябвало да бъде толкова важно, колкото изглежда, тъй като не е семиологично, защото съществуват системи, които не си служат с гласовия апарат.

В същото време във фактите, общи за езика и за другите семиологични системи, ние откриваме, че онова, което бихме могли да наречем първичния договор, първоначалната уговорка, е по-малко основополагащо: за да бъдат изучени a priori, една подобна уговорка, която прилича на онова, за което се договарят двама индивиди, е прост начин, но ние долавяме, че [ ]

5 [Система на знаци - Общност]

Когато една система на знаци става общо достояние на дадена общност, независимо каква е тази система сама по себе си или по своя произход, от този факт следват две неща:

1. Безсмислено е да се опитваме да я оценяваме извън онова, което следва за нея от нейното колективно естество.
2. Достатъчно и дори необходимо е да се вземе само този социален продукт, като […]

Първото е, че тя вече не може да бъде оценявана според своите вътрешни или естествени характеристики: тъй като наистина вече нищо не гарантира от момента, в който системата от знаци принадлежи на общността, че връзката между знака и идеята ще продължи да се управлява от някакъв вътрешен разум, създаден по образа на нашия индивидуален разум. Ние вече не знаем каква сила и какъв закон (сили и закон или закони в множествено число) ще бъдат замесени в живота на тази система от знаци, ние няма как да го знаем или да го отгатнем именно преди да сме ги изучили, наблюдавали в рамките на едно проучване, коренно различно от онова, което се изразява в представата за нормалните или чисто рационални условия на знака спрямо идеята (според една рационална мярка, [ ]).

Езикът или семиологичната система, независимо каква е тя, не е кораб в строителния док, а кораб в морето. От момента, в който бъде пуснат в морето, няма смисъл да се опитваме да предскажем накъде ще поеме той под претекст, че с точност знаем от какви греди е направен и познаваме вътрешното му разпределение по план.

Прочее, 2. тъй като казах по-горе, че от влизането на дадена знакова система в общността има две последици. Кой от двата кораба е истинският – този под навеса и в ръцете на корабостроителите или корабът в морето? Без съмнение само от кораба в морето можем да научим що е кораб, и нека добавим, че само той е кораб, предмет, действително предложен за изучаване именно като кораб. И това е втората част.

Само знаковата система, превърната в достояние на общността, е знакова система, която заслужава това име: защото съвкупността от нейните условия на съществуване от този момент нататък е толкова различна от всичко онова, които те биха могли да представляват извън общността, че всичко останало вече изглежда маловажно. И можем веднага да добавим: също както тази среда на общността променя всичко за знаковата система, тази среда е също така още от самото начало същинското място на развитие, към което се стреми всяка знакова система от самото си създаване: знакова система, създадена специфично за общността, също както корабът е създаден за морето. Тя е създадена, за да се разбират много хора помежду си, а не за да се разбира човекът сам себе си. Ето защо в никой момент, независимо от привидностите, семиологичното явление, каквото и да е то, не оставя извън себе си елемента на социалната общност: социалната общност и нейните закони са един от вътрешните, а не от външните елементи – такава е нашата гледна точка.

Когато се стигне дотук, се вижда как хоризонтът на семиологията се определя и очертава по-добре, тъй като за всичко, което прилича на знак, ние отричаме същност, чиято основа да е в индивидуалните условия, или по-точно казано, ние признаваме за семиологична само онази част от явленията, която се явява по характерен начин като социален продукт.

6 [Стойност - Общност]

2) И съответно, въпреки че изглежда парадоксално звукът да бъде нещо [ ], същото може да се каже и за идеята, която се свързва с дадена дума, която се свързва с различните единици. Тя също никога няма да бъде нещо повече от елемент на стойността и би било илюзорно да се смята, че в името на този елемент различните единици в езика могат да бъдат разглеждани от чистата психология. Освен това и казано в скоби, не искам да кажа, че думата е определена най-малкото от

Като казвам, че „идея” е само един от елементите, не искам да кажа, че те са общо два, например:

Каквото и да е неговото по-особено естество, езикът също като другите системи от знаци е преди всичко система от стойности и това определя мястото на феномена.. И наистина, всеки вид стойност, макар и опериращ с много различни елементи, се основава единствено в социалната среда и социалната мощ. Общността е създателката на стойност, което означава, че стойността не съществува преди и извън нея, нито в нейните разложени елементи, нито у индивидите.

1. не у отделните индивиди: никоя стойност не може да бъде определена изолирано, а последващите вариации също така не са индивидуални.

   Езиков факт има само чрез [ : ]

2. но онова, което е не по-малко важно, е следното: истинските елементи не се съдържат в онова, което влиза в даден езиков знак; това са само неща, използвани за стойността.