II. Философия на семиотиката на Пърс

Теорията на знаците, която Пърс нарича “семеотика” (semeiotic) (8.343) или “семиотика” (semiotic) (2.227) е неразделна част от философията като цяло. Ако човек я възприема и прилага като изградена система, без да взема под вниманиe философията, върху която се основава, то съществува голям риск той да подходи погрешно към смисъла, значението и обхвата (Лудвиг Витгенщайн, 35-36) на системата, нейните понятия и вътрешни механизми.

Философията на Пърс, чиято отправна точка е тази на Кант, е философия на опита, схващана в духа на експерименталната наука: духа на лабораторията (5.411).

В основата си тя съчетава континуитета, реализма и прагматизма.

От позицията на континуитета тя се противопоставя на монизма и дуализма. Упреква монизма заради неговата статичност и убедеността в собствената му безпогрешност. В отговор на дуализма, философията на Пърс твърди, че мисълта не трябва да се разглежда като познавателна способност извън обекта на познание (предмет или същност), а като процес в неразривна творческа връзка със същите тези обекти. От това произтича и “дилектическият” и контекстуален характер на тази философия (Джеймс би я определил като „плуралистична”). Това обяснява и защо според Пърс знакът не трябва да се възприема като нещо дешифрирано буквално от интерпретатора, а като градивен елемент на процес, от който интерпретиращият не се разграничава: семиозис (5.473).

Опирайки се на реализма, философията на Пърс се противопоставя на номинализма. Според Пърс, реалистите (Дънс Скот е сред първите) приемат, че “реалността е това, което виждаме през призмата на истинното познание, каквото и да е то”, докато според схващането на номиналистите “единствените реалности са причините, абсолютно отделени от възприятието” [1]. Следователно емпиристите са номиналисти и Пърс не може да бъде поставен сред тях, както следният цитат доказва: “Махало, залюлявано всекидневно по 86 400 пъти в продължение на двайсет години, всеки път се връща в първоначалната си позиция. Дали тук става въпрос за чисто съвпадение? Отричането на подобно съвпадение означава наличие на реално действащ закон. Този закон е общ. Той е не само общ по своята същност, но и се отнася за общ клас неща; следователно, ако законът е реален, то и класът е реален”[2]. Оттук следва социалният характер на философията на Пърс. Той не е вторично придобит или социално изводим, а е социален в същността си, тъй като предполага разграничаване или поставяне встрани на интерпретиращия знака, в качеството му на идивидуален субект (тук не става въпрос за отричането му като субект или личност, което е предмет на друга дискусия). “Реалното е (…) това, до което рано или късно се достига посредством информацията или разсъдъка и следователно не зависи от моите или вашите фантазии. Така изначалният произход на концепцията за реалността налага като първостепенно понятието за ОБЩНОСТ без определени граници и може да се разширява в зависимост от натрупаното познание” (5.311).

Като прагматична, философията на Пърс не е близка до типично американското схващане за утилитаризма, както дълго време се твърдеше (3), преди лингвистите да въведат в тяхната област прагматичното измерение, заимствано от Пърс посредством трудовете на Чарлз Морис. По-нататък ще се върнем на въпроса за смисъла на определението “прагматичен” в семиотиката. Пърс нарича прагматизъм метода, който използва в своята континуистка и реалистка философия: “Посредством преценката на въздействията — чиято практическа насоченост бихме могли да осъзнаем — ние осъзнаваме какво предствлява обекта във възприятията ни за него. Следователно, концепцията ни за тези въздействия е цялостната ни конценпция за обекта” (5.2). Несъмнено, методът опира до “практически факти”, но при условие че преди това е довел до “общите идеи, които са верни интерпретатори на мисълта ни” (5.3).

Съчетала в себе си континуитета, реализма и прагматизма, философията на Пърс може е “синехизъм”. “Сега почти всички ще се съгласят, че в известен смисъл, висшето благо се заключава в самия процес на развитие. Ако приемем това, то трябва да отбележим, че тук не става въпрос за изолирани, индивидуални реакции, а за нещо общо и последователно в своята същност. Синехизмът се основава на идеята, че сливането в едно цяло, развитието в непрекъсната последователност, развитието, предопределено от закони и развитието, съпътствано от натрупване на общи понятия, са само фази на един и същ процес на нарастване на познанието. (…) Синехизмът не се противопоставя на прагматизма, по начина по който Пърс го прилага, но включва цялата тази процедура като етап” (5.4).

Семиотиката, която по своята същност е логика в общия смисъл на това понятие, може да бъде определена като “почти безусловна и точна доктрина за знаците” (2.227). Като логика, семиотиката, заедно с етиката и естетиката, е едно от трите направления в нормативните науки, като логиката се подчинява на етиката “науката за доброто и злото”, която от своя страна е в пряка зависимост от естетиката, науката за върховното благо, за т. нар. summum bonum (1.191), свързан с идеята за общност. Логиката (а следователно и семиотиката), както и останалите две нормативни науки, почива върху феноменологията, която от своя страна се основава на математиката (1.191).

Феноменологията на Пърс води началото си от феноменологията на Кант, а не от тази на Хусерл. За да се разграничи от Кант (и от Хегел), Пърс нарича своята феноменология “фанероскопия”. Схаващането и дефиницията му за нея са в рамките на неговия реализъм, без никаква психолигическа обусловеност, определяйки я в едно от писмата си до Уилям Джеймс като “описание на това, което е пред разума или в съзнанието, във вида, в който се появава в различните видове съзнание” (8.303), а те са точно три, нито един повече или по-малко.

Математиката e в основата на фанероскопичната троичност. Става въпрос за трите вида съзнание, “те са свързани с идеите за едно, две и три, предствляващи трите елементарни форми, с които борави логическият анализ. Едно е формата за една неделима, единствена сама за себе си проста идея, две обозначава обичайната идея за отношение, а три е единствената неделима форма на съчетание между повече от две директно свързани идеи, която поради своята същност не може да се сведе до една двойка от двойки и която предполага идеята, изразена с “и” и винаги свързва една триада или по-дълга поредица от идеи” (8.304).

Ето защо логиката се разделя на три направления: спекулативна граматика или граматика в чист вид, каквато е семиотиката, логика в точния смисъл на думата или критика и чиста реторика или методевтика (2.229 и 1.191), които респективно съответстват на трите измерения на знака: репрезентамен, обект, интерпретант, за да се придържаме към терминологията на Пърс.

III. СЕМИОТИЧНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ НА ПЪРС

Проблемът с терминологията е един от най-сложните, защото е почти невъзможно да се раздели знака от значението му, въпреки теоретичната им независимост. Поради тази причина Пърс предлага да се използват само нови думи за изразяването на нови идеи. Той прилага на практика този нов подход към собствените си теории. Оттук идва и невъобразимият брой неологизми, които се срещат в теориите на Пърс. Представяме по-долу кратък списък на тези термини, които най-често по-скоро сме транспонирали, отколкото превели с техните съответствия на английски език (в скобите). Дефинициите, които им даваме, имат за цел преди всичко да доближат читателя до един нов речник и да му позволят да намери общото между семиотиката на Пърс и тази на Сосюр, въпреки всички различия между тях. В корпуса на нашето изследване ще се появят множество други термини. Заедно с думите от този списък, те са включени в индекса, към който читателят може да прибегне още сега, ако има нужда от допълнителна информация или разяснения, отнасящи се до представените по-долу понятия.

АБДУКЦИЯ [Abduction]. Вж. Инференция.

АРГУМЕНТ [Argument]. Не трябва да се възприема в психологическия му смисъл. Това не умозаключение, въпреки че умозаключението само по себе си е аргумент. Аргументът е третичен подзнак от величината на интерпретанта. Вж. ЗНАК, трите основни трихотомии. Аргументът е знак за закон, за правило. Тъй като е трети поред, съгласно принципа за йерархията на категориите, той е съкратеният израз на цял, завършен знак: аргументален символен легизнак. В този смисъл, всяка система, ръководена от правила, които трябва да се спазват, за да не се денатурира системата и за да не се разруши, и което Витгенщайн нарича “езикова игра”, е аргумент: игрите, правилниците, науките, институциите и т.н.

АВТЕНТИЧЕН [Genuine]. Всяка връзка или случай, подчинени на правило, които съответстват напълно на определението за тип. Триадичната връзка е автентична, когато трите изграждащи я елемента не са свързани помежду си посредством множество диадични връзки.

ФАНЕРОСКОПИЧНИ КАТЕГОРИИ [Phaneroscopic categories]. Основни групи и форми след фанероните. Вж. тази дума. Съществуват три фанероскопични категории, които не могат да се свеждат една до друга, а именно: първичност, вторичност, третичност.

КАТЕГОРИИ (Принцип в йерархията на —). Вж. 1.530. Първият принцип е достатъчен сам по себе си. За да съществува, той не се нуждае от втори или трети. Вторият предполага наличието на първия, но няма нужда от трети. Третият предполага първи и втори. Следователно, ако по отношение на репрезентамена, даден знак е синзнак, то той не може да бъде символ по отношение на предмета; той може да бъде единствено икона или индекс. Ако знакът е индекс по отношение на предмета, който означава, то съотнесен към интерпретанта, той може да бъде рема или дицизнак, но не и аргумент; в случай, че знакът е икона, то той може да бъде единствено рема.

КЛАС ЗНАЦИ [Classes of signs]. При положение, че всеки знак представлява триадична връзка между репрезентамен, обект и интерпретант, теоретично съществуват 3³ или 27 групи знаци, които са сведени до десет, според принципа за йерархичност на категориите. Това са:

I. Клас на квализнаците: чувство, усещане за “червено”;
II. Клас на иконичните синзнаци: някаква конкретна диаграма;
III. Клас на индексалните синзнаци: спонтанен вик;
IV. Клас на дицентните синзнаци: ветропоказател;
V. Клас на иконичните легизнаци: диаграма по принцип;
VI. Клас на рематичните индексални легизнаци: показатено местоимение;
VII. Клас на дицентните индексални легизнаци: вик от улицата;
VIII. Клас на рематичните символи: съществително нарицателно;
IX. Клас на дицентните символи: изречение;
X. Клас на аргументите: силогистично умазаключение, импликация.

ДЕДУКЦИЯ [Deduction]. Вж. Инференция.

ДЕГЕНЕРИРАЛ [Degenerate]. Означава обратното на автентичен, в смисъла, който влагат математиците, твърдейки, че двойка прави линии са видоизменена, т.е. дегенерирала крива. Когато вторичността на даден индекс се изразява в наличието на екзистенциална връзка, то индексът е автентичен; когато вторичността на индекса е позоваване на нещо, отношение към нещо, то индексът е дегенерирал. Символът притежава две дегенерирали форми: единствен символ и абстрактен символ.

ДИЦЕНТЕН [Dicent]. Прилагателно, идващо от “дицизнак”.

ДИЦИЗНАК [Dicisign]. Втори подзнак от измерението на интерпретанта. Пърс го нарича също “дицентен знак” [dicent sign]. Това е знак, който за интерпретиращия го, е знак за реално съществуване: той дава информация относно предмета. Декларативното изречение е най-добрият пример в това отношение.

ХИПОИКОНА [Hypoicon]. Название на иконичния репрезентамен: всяка картина, независимо от начина й на представяне, без пояснения или означения, е хипоикона. Хипоиконите се подразделят на образи (прости качества), на диаграми (диадични аналогии) и на метафори (“които представят типична, отличителна черта на репрезентамена посредством представянето на паралелизъм в нещо друго”, 2.277).

ХИПОЗЕМИ [Hyposemes]. Вж. Подиндекси.

ИКОНА [Icon]. Първи подзнак на измерението на обекта. Прилича на обекта, който представя. Портретът е икона.

ИКОНИЧЕН [Iconic]. Прилагателно, произлизащо от “икона”.

ИНДЕКС [Index]. Втори подзнак на измерението на обекта. Насочва към обекта, тъй като се намира в директна – или по думите на Пърс: непосредствена съседна връзка с него. Симптомът на дадено заболяване е индекс за това заболяване, защото причината за него е именно заболяването.

ИНДЕКСАЛЕН [Indexical]. Прилагателно, произлизащо от “индекс”.

ИНДУКЦИЯ [Induction]. Вж. Инференция.

ИНФЕРЕНЦИЯ [Inference]. Според Пърс съществуват три вида инференция, като всеки от тях съответства респективно на една от трите фанероскопични категории: абдукцията (която Пърс нарича доста несполучливо и хипотеза) съответства на първичността, а индукцията и дедукцията се отнасят респективно към вторичността и третичността.

Дедукцията означава прилагане на общо правило към отделен, единичен случай:

Правило: Всичкият боб в тази чанта е бял.

Случай: Този боб е изваден от чантата.

.•. Резултат: Този боб е бял.

Индукцията формулира правило, изхождайки от единични случаи и резултати. Ако дадено нещо е вярно за определен дял от случаите, то заключението е, че ще бъде вярно и за същия дял от цялата група от случаи.

Случай: Този боб е изваден от чантата.

Резултат: Две трети от боба е бял.

.•. Правило: Две трети от боба в тази чанта е бял.

Абдукцията заключава за случай, изхождайки от дадено правило и резултат. За абдукция може да се говори, когато е налице любопитен, нетипичен случай, който може да бъде обяснен единствено ако се предположи, че случаят е свързан с прилагането на някакво общовалидно правило и ако това предположение е прието, без да бъде проверено, било поради небрежност или поради невъзможност да се докаже неговата достоверност.

Правило: Всичкият боб в тази чанта е бял.

Резултат: Този боб е бял.

.•. Случай: Този боб е от тази чанта.

ИНТЕРПРЕТАНТ [Interpretant]. Интерпретантът не е интерпретаторът на знака. Той е знак, който препраща един репрезентамен към съответния му обект, също както преводачът твърди, че дадена дума на чужд език, например думата “man” (човек) на английски, насочва към същия обект, изразен на френски с думата “homme” (човек).

ИНТЕРПРЕТАНТ (Измерение на —). Свързва се с троичността. Тя обхваща следните три подзнаци: първичната рема, вторичния дицизнак и третичния аргумент.

ИНТЕРПРЕТАНТИ (Разграничаване на — ). Пърс разграничава три вида интерпретанти: непосредствен [immediate], динамичен [dynamical] и краен [final] или нормален [normal]. Непосредственият интерпретант е интерпретант, представен в самия знак, динамичният интерпретант е действителното въздействие, което знакът оказва върху разума, крайният или нормален интерпретант представлява навик, или по-точно придобит посредством опита навик за свързване на даден тип репрезентамен с даден тип обект. От гледна точка на интерпретатора, тези три интерпретанти се наричат съответно афективен [emotional], енергетичен [energetic] и логичен [logical].

ЛЕГИЗНАК [Legisign]. Третичен подзнак от измерението на репрезентамена. Легизнакът е знак, представляващ закон, правило. Всеки знак, основаващ се на договореност, е легизнак.

ОБЕКТ [Object]. Всяко нещо, без значение дали е реално или въображаемо, към което интерпретантът препраща репрезентамена. Терминът “референт” би могъл да има същото значение.

ОБЕКТА (Измерение на —). Свързва се с двоичността. Тя се състои от следните три подзнаци: първичната икона, вторичния индекс и третичния символ.

ОБЕКТИ (Разграничаване на —). Пърс разграничава два вида обекти: непосредствен [immediate] и динамичен [dynamical]. Непосредственият обект е обектът такъв, какъвто е представен от знака; динамичният обект е реалният обект “който, поради естеството на нещата, не може да бъде изразен, а само посочен от знака, оставяйки на интерпретатора задачата да го открие сам, посредством съпътстващ опит” (8.314).

ФАНЕРОН [Phaneron]. Всичко, независимо от гледната точка или от смисъла му, което присъства в съзнанието на когото и да било, навсякъде и по всяко време и което съответства или не на нещо.

ФАНЕРОСКОПИЯ [Phaneroscopy]. Изследване, занимаващо се с прякото наблюдение на фанероните, като обобщава резултатите от наблюденията си, различава множество големи групи фанерони, описва характеристиките на всеки един от тях, показва, че въпреки че са толкова сложно заплетени един в друг и че е невъзможно да съществуват изолирано, то те съвсем очевидно притежават различни особености, след това доказва по безспорен начин, че съвкупността от всички тези обширни категории фанерони може да се сведе до съвсем кратък списък и накрая се заема с трудоемката и тежка задача да изброи и систематизира основните подразделения на тези категории” (1.286).

ПЪРВИЧЕН [First]. Случай на първичност или прилагателна форма от “първичност”.

ПЪРВИЧНОСТ [Firstness]. Фанероскопична категория за възможността на положително окачествяване. Тя е категорията на чувството.

КВАЛИЗНАК [Qualisign]. Първичен подзнак от измерението на репрезентамена. Квализнакът е знак, представляващ качество. Той може да функционира само при условие, че премине в синзнак.

РЕПЛИКА [Replica]. Тъй като легизнакът е общ по своята същност, той може да се реализира само в индивидуално съществуване. Това материализиране на легизнака е наречено от Пърс реплика. Например определителният член “le”, който е легизнак не може да изпълнява функцията си на член освен ако не се материализира в звук или графичен знак. Всяка реплика е синзнак, но не всеки синзнак е реплика.

РЕПРЕЗЕНТАМЕН [Representamen]. Знакът, доколкото се представя и който интерпретантът ще съотнесе към означения обект.

РЕПРЕЗЕНТАМЕН (Измерениеа на —). Спада към категорията на първичността. Тя се състои от следните три подзнака: първичния квализнак, вторичния синзнак и третичния легизнак.

РЕМАТИЧЕН [Rhematic]. Прилагателна форма от “рема”.

РЕМА [Rheme]. Първичен подзнак от измерението на интерпретанта. Това е знак, който за интепретиращия го означава възможност за окачествяване. Той съответства на термина от класическата логика и на функцията, изпълнявана от изречението в модерната логика.

ВТОРИЧЕН [Second]. Случай на вторичност или прилагателно от “вторичност”.

ВТОРИЧНОСТ [Secondness]. Фанероскопична категория, изразяваща реалния факт в действие (in actu). Това е категорията на съществуването, на индивидуалността.

СЕМА [Seme]. Вж. Индекс.

СЕМИОЗИС [Semiosis]. Действие или процес, изискващ съвместното участие на три елемента като знак, в смисъл на репрезантамен, и съответно неговите обект и интерпретант, като “три-релационно” взаимодействие между тях не може по никакъв начин да се сведе до отношения само между два от елементите, в различни комбинации (5.484).

СЕМИОТИКА [Semiotic]. Почти безусловната или формална доктрина за знаците. Според Пърс, това е другото название на логиката (2.227).

ЗНАК [Sign]. Триадично отношение между три подзнака, принадлежащи съответно на трите измерения на репрезентамен, обект и интерпретант. Третичният интерпретант е активният елемент в това взаимодействие: той препраща първичния репрезентамен към вторичния обект. Триадичната връзка, върху която се гради знака може да бъде представена чрез следната схема:

Фиг. 1. – Знакът като триадична връзка.

ЗНАК (Трите основни трихотомии на -). Описват девет нови вида подзнаци, както е представено в таблицата по-долу.

	Първичност	Вторичност	Третичност
Трихотомия на репрезентамена …	Квализнак	Синзнак	Легизнак
Тихотомия на обекта …………….	Икона	Индекс	Символ
Трихотомия на интерпретанта ……	Рема	Дицизнак	Аргумент

Таблица 1. – Трите основни трихотомии и деветте вида подзнаци

СИНЗНАК [Sinsign]. Вторичен подзнак от измерението на репрезентамена. Синзнакът e индивидуално проявление, “въплъщение” или “реализация” на един квализнак. Вж. Реплика.

ПОДИНДЕКСИ [Subindices]. Въпреки, че се намират в действителна, реална връзка с обекта, към който се отнасят, подиндексите не са индекси, тъй като не са индивиди. Подиндекси са например: съществително собствено, показателно местоимение, буква, прикрепена към диаграма.

СИМВОЛ [Symbol]. Третичен подзнак от измерението на обекта. Препраща към обекта, който означава, по силата на някакъв закон, представляващ най-често съчетание от общи идеи. Обектът на символа, както и самият символ са общи, неопределени. Следователно са налице “съществуващи” случаи, на това което символът означава, дори и когато става дума за въображаеми случаи. Значи символът предполага, по един или друг начин, наличието на индекс.

АБСТРАКТЕН СИМВОЛ [Abstract symbol]. Дегенерирала форма на символа, чийто единствен обект представлява някаква обща характерна особеност.

ЕДИНСТВЕН СИМВОЛ [Singular symbol]. Друга дегенерирала форма на символа, чийто обект е съществуващ индивид и който означава единствено характерните особености на дадения индивид.

СИМВОЛИЧЕН [Symbolic]. Прилагателна форма от “символ”.

ТРЕТИЧНОСТ [Thirdness]. Фанероскопична категория за закона, който ще определя фактите в бъдеще. Това е категорията на мисълта или, по-точно казано, на свързващата, творческа мисъл, а не на съзерцателната такава, въпреки че в своята първичност мисълта е съзерцателна.

ТРЕТИ [Third]. Случай на третичност или прилагателна форма на “третичност”.

Превод от френски език:
Рени Йотова

—————————–
Бележки:

[*] Преводът е по Gérard DELEDALLE, Théorie et pratique du signe, Ed. Payot, Paris 1979, pp. 14-50.

(1) Чарлз С. Пърс: Contribution to The Nation, част първа: 1869-1893, събрани и коментирани от К. Л. Кетнър и Дж. Е. Кук, Texas Tech Press, 1975, стр. 45.
(2) The Nation, 1895, цитиран от Ричард Дж. Бърнстейн, Чарлз С. Пърс и The Nation, пак там, стр. 18.
(3) Достатъчно е да се прочетат текстовете, за да се убедите в противното. Вж. кратката ни разработка: Прагматизмът, Bordas, 1971.